Сколиозата е състояние, а не присъда

 

Какво е сколиоза

 

Терминът сколиоза обобщава хетерогенната група на състояния, свързани с промени във формата и позицията на гръбначния стълб, гръдния кош и трупа. В около 20% от случаите сколиозата е вторична вследствие на друг патологичен процес. В останалите 80% причината за развитието е неясна – идиопатична сколиоза. Най-често се проявява във възрастта 10-18г (адолесцентна), засяга 2-3% от децата във възрастовата група, като се предполага зависимост между честотата на разпространение и географската ширина. Когато не се лекува, прогресиращата с времето сколиоза може да доведе до тежки деформации на трупа, намаляващи функционалната биомеханика на гръдния кош, физическия капацитет, общото физическо състояние, болка, способността за трудова дейност и всички останали фактори, нарушаващи качеството на живот (Negrini et al., 2018). Една от всеки шест сколиози се нуждаят от лечение, сред които 25% прогресират до хирургично лечение (Negrini et al., 2014). Етиологията на сколиозата не е изцяло изяснена, приема се мултифакторен произход – генетични, биомеханични, патофизиологични и др. причини (Negrini et al., 2018). Според Schreiber et al. (2015) за леките сколиози се препоръчва наблюдение през определен период и корсет. Шрот терапията, като допълнение към стандартната грижа, дава обещаващи резултати по различни показатели – за болката и себевъзприятието (оценени по въпросника SRS-22r).

 

След диагностициране на сколиозата

 

Диагностицирането и лечението на идиопатичната адолесцентна сколиоза могат да имат значителни психологични последици за засегнатите индивиди. Адолесцентната възраст е чувствителна фаза в развитието на младата личност, изискваща определена степен на адаптация към хроничното състояние. Това означава, за пациентите със сколиоза, да приемат козметичните несъвършенства и субективното възприятие за физическия дефект. Когнитивно, т.е. осмислено, децата трябва да постигнат баланс относно разхода на време и ограниченията. Както и понякога неприятното лечение на състояние, което не винаги има физически симптоми. Както и да постигнат успех, невинаги дефиниран като подобрение във здравния статус. Сколиозата е рисков фактор за нарушение на качеството на живот на подрастващите, особено при показание за носене на корсет (Reichel et al., 2003). Повдигат се въпроси, свързани със: дезадаптация при значителен дял от подрастващите със сколиоза; разлики по пол и възраст в отговор на диагностицирането и лечението на сколиозата; несъответствието като главен фактор в терапията (Eliason et al., 1984).
________________________________________

¹ Дом за медико-социални грижи за деца – Плевен, e-mail: yana_fileva@yahoo.com
________________________________________

 

Основни цели на консервативното лечение на сколиоза

 

През 2004г е създадена организацията Society of Scoliosis Orthopedic and Rehabilitation Treatment (SOSORT), за да отговори на нарастващия интерес към консервативно, базирано на доказателствата, лечение на сколиозите. Споделената цел е не просто да се разглежда гръбначния стълб в равнините, но да се гледа към субекта и семейството му в един по-скоро холистично-психологичен модел, където настоящото и бъдещото качество на живот е основна цел (Berdishevsky et al., 2016). 

SOSORT определя по важност следните цели на консервативното лечение: естетика, качество на живот, инвалидизация, болка в гърба, психологично благополучие, прогресия с напредване на възрастта, дихателна функция, градуси на сколиозата по Коб (Cobb), нужда от лечение в зряла възраст (Negrini et al., 2018). Препоръчва се на пациентите със сколиоза активно да се включват в спортни дейности. Психологичните и социални аспекти са свързани със себевъзприятието, подобрено самочувствие и психологичен статус (Negrini et al., 2018). Сред седемте физиотерапевтични системи за лечение на сколиози, утвърдени от SOSORT, Шрот методът (Schroth therapy) е най-изследваният и най-широко използван подход (Berdishevsky et al., 2016). В своя метаанализ относно ефекта от физическите упражнения върху гръбначните деформитети, Anwer et al. установява благоприятното повлияване върху рентгенологичните и биометрични показатели на кривините, както и върху качеството на живот на пациентите със сколиоза (Anwer et al., 2015). 

Фиг. 1. Ефект на Шрот терапията (намаление с 8° в лумбална кривина след 6мес.)

Източник: сектор „Физикална медицина и рехабилитация“, ДМСГД – Плевен (2022)

Фиг. 2. Ефект на Шрот терапията (намаление с 4° в лумбална кривина след 8мес.)

Източник: сектор „Физикална медицина и рехабилитация“, ДМСГД – Плевен (2022)

Качество на живот на децата със сколиоза и влияние на средата

 

Качеството на живот е важен аспект, който трябва да се има предвид в лечението на пациенти със сколиоза. Често използван от здравните власти израз за клинична оценка на терапиите, както и за документиране на отделните клинични случаи. Как повлияват гръбначните деформитети върху качеството на живот е добре известно. Изследвано е от много автори, но болшинството изследвания са свързани с въздействието на корсетите или хирургичното лечение (Negrini et al., 2018). Концептуално, качеството на живот е широко понятие, което покрива социалното, екологичното, икономическото и здравното чувство за удовлетворение. Световната здравна организация дефинира „качеството на живот“ като себеусещане за мястото в живота в рамките на културните и ценностни норми на средата. Също като отношение към собствените цели, очаквания, стандарти и опасения. С по-тесен обхват е т.нар. качество на живот по отношение на здравето (health-related quality of life).Т. нар. социални детерминант са условията, в които хората се раждат, растат, живеят и остаряват. Включват всички сили и системи, формиращи ежедневието – социални норми и политики, политическата система на управление, икономическият режим и политики. Социалните детерминанти на здравето са: доход и социална протекция, образование, безработица и трудова сигурност, условия на труд, хранене, дом и базови удобства на средата, развитие в ранното детство, социална подкрепа и включване, структурен конфликт, достъп до здравни услуги. Редица изследвания посочват дял от 30-55% на социалните детерминанти за здравния статус, фундаментални са за подобряване на здравето и за преодоляване на здравното неравенство.